Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!

Добавен преди 10 години 0

Година 1991
1. Принц Чарлз се жени.
2. Ливърпул стават шампиони на Европа
3. Австралия губи Ashes (крикет)
4. Умира Папата
Година 2005
1. Принц Чарлз се жени (отново).
2. Ливърпул става шампион на Европа (отново).
3. Австралия губи Ashes (отново).
4. Умира Папата (отново).
Моралния извод?
Ако принц Чарлз реши отново да се жени, моля предупредете Папата…

Добавен преди 10 години 3

Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава... Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!

Добавен преди 10 години 3

Питат радио Ереван:
- Защо папата, като беше в България, не ходи в "Шоуто на Слави Трифонов"?
Радио Ереван отговаря:
- Папата предпочита на лъскавите кубета да има забучен кръст.

Добавен преди 10 години 0

Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?

Добавен преди 10 години 8

Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.

Добавен преди 10 години 41

Година 1991
1. Принц Чарлз се жени.
2. Ливърпул стават шампиони на Европа
3. Австралия губи Ashes (крикет)
4. Умира Папата
Година 2005
1. Принц Чарлз се жени (отново).
2. Ливърпул става шампион на Европа (отново).
3. Австралия губи Ashes (отново).
4. Умира Папата (отново).
Моралния извод?
Ако принц Чарлз реши отново да се жени, моля предупредете Папата!

Добавен преди 10 години 4

Един евреин умрял и душата му отишла на небето и видяла Господ бог. Но лекарите по изкуствен път го съживили... Излязъл той от болницата и се зачудил какво да прави... Вдигнал се, отишъл при Източния патриарх и му казал:
- Аз бях на небето и видях Господ. Но не е вашия бог.
Оня се уплашил и се замолил:
- Ето ти 1 000 000 долара, само и само да си мълчиш!
- Добре - съгласил се евреинът.
Взел парите. После отишъл във Ватикана и рекъл на папата:
- Аз бях на небето - бог няма!
- Мълчи, мълчи - не казвай на никого! - занареждал папата - Ето ти 1 000 000 долара - само мълчи!
Взел парите човекът и отпрашил за Белия дом. Видял се с Бил Клинтън и му казал:
- Аз бях на небето и видях Господ!
- Да аз знаех, че има бог! Казвах ли им аз! - зарадвал се Клинтън.
- Да, ама е негър - рекъл евреинът.

Добавен преди 10 години 1

На едно студентско парти струдент задава въпрос на останалите:
- Кое е това нещо, което при Арнолд Шварценегер е голямо, при Ричард Гиър е малко. Мадона въобще го няма, а папата го има, но не го използва?
Всички започват да се кикотят. Студентът недоумяващо казва:
- Абе, на вас какво ви става. Вие какво си помислихте? То ставаше въпрос за фамилията!

Добавен преди 10 години 0

Димитър Якимов и Георги Аспарухов се надлъгват:
- Гунди, знаеш ли че вчера бях на посещение при папата - похвалил се Якимов.
- Знам. А ти знаеш ли, че когато аз бях при папата, хората се чудеха кой е този дето разговаря с Гунди?

Добавен преди 10 години 0

Умрял папата и се запътил към Рая. Свти Петър го спира на вратата:
- Ти къде?
- В рая.
- Откъде накъде?
- Ами аз съм папата - божи наместник на земята, мястото ми в рая е гарантирано!
- Нищо такова няма! - казва Свети Петър. - Я да погледна за всеки случай в тефтерите.
Гледа - нищо такова няма. Обажда се на Господ:
- Господи, тука някакъв папа...
- Не познавам такъв, питай Исус.
Обажда се на Исус:
- Исусе, тука някакъв папа на вратата...
- Не го познавам, питай Светия дух.
Звъни Петър на Светия дух:
- Тука един папа...
- Какво, папата! Веднага го засилвай в ада!
Папата е шашнат:
- Ама защо?
- Защото разпространява гнусни слухове за мен и Дева Мария!

Добавен преди 10 години 0

Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?

Добавен преди 10 години 7

- Кога папата съжалява за дадения обет?
- Всеки ден - при вида на сутришната си ерекция.

Добавен преди 10 години 0

Рано сутрин, след бара, в градския автобус влиза младеж, видимо пиян, с петна от червило по бузите и сяда до един поп. Извадил пресен вестник от джоба и чете. По една време се обръща към попа и пита:
- Отче, ква е тая болест артрит?
- Тази болест се хваща от системно пиянство, от редовно съгрешение с блудни девойки, от постоянно неспазване на 10-те божи заповеди синко!!
Умълчал се младежа, замислил се нещо дълбоко.
На отчето му станало съвестно, че така остро е сгълчал младежа и го пита:
- От кога страдаш от това заболяване млади момко?
- Абе попе, да ви го начукам на всичките! Нищо ми няма - във вестника тук пише, че папата е болен от артрит!!

Добавен преди 10 години 0

Френско первезно семейство. Дъщерята:
- Папа, ще ми дадеш ли пари за кино?
- Извърти ми една свирка и ще ти дам!
Щерката разкопчала ципа на баща си и отбелязала:
- Папа, тая ти работа смърди на кенеф!
- Защото преди малко брат ти ми поиска пари за екскурзия - обяснил бащата.

Добавен преди 10 години 2