Вицове за логика
В тази категория има 298 вица, разпределени в 20 под-страници.
ОСОБЕНОСТИ НА ЖЕНСКАТА ЛОГИКА
- Познай кой ме покани на среща...
- Иван?
- Не...
- Николай?
- Не...
- Стефан?
- Не...
- Предавам се...
- Ами не го познаваш...
7
Женска логика:
- Знам, че не съм права, но вече се разсърдих!
5
Непобедимата женска логика:
- Не вдига, значи е с к*рви... Не е на линия, значи е с к*рви... На линия е, копелето пише с к*рви...
6
На световния шампионат по женска логика, с голяма преднина спечели генератор на случайни числа...
3
Женска логика:
- Скъпа, два и половина през нощта е, а теб те няма вкъщи...
- Скъпи, дори да бях вкъщи, пак щеше да е два и половина.
7
Майка ми ме научи на:
- Религия - "Моли се това да се изпере от килима."
- Логика - "Защото аз така казвам, за това."
- Ирония - "Продължавай да ревеш, и ще ти дам нещо за което наистина да ревеш."
- Мъдрост - "Когато станеш на моите години, ще разбереш."
- Справедливост - "Надявам се един ден като имаш деца, да са същите гадове като тебе."
18
- За какво служи женската логика?
- Да съсипва мъжката психика!
11
Кире и Пена спорели за разликите между мъжа и жената! Кире рекъл:
– Аз имам две глави, долна и горна!
Пена веднага го атакувала:
– Гледай го ти! И кво от това? Аз пък имам два вида устни, срамни и безсрамни!
Кире посрещнал това с желязна логика:
– Това, че съм с две глави - означава, че аз, като мъж, съм по-умен от тебе, а ти, Пено си само по-приказлива от мене!
Тогава, Пена, засегната, експлодирала:
– Кириле, ако аз отворя „ония“ ми ти устни, нема да ти остане акъл и у двете глави!
8
Мъжката логика е правилна, а женската е по-интересна.
8
Срещаме се случайно с един авер от казармата. Седнахме на по бира и се заговорихме за семейства, работа и стигнахме до хобита. Той се оказа запален рибар, а аз му казах, че се интересувам от психология, логика и философия.
- Че, то каква е разликата между тях?
- Срещаш двама човека - един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
- Мръсният.
- Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал!
Това е психология.
Значи, пак срещаш двама човека - чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
- Чистият!
- Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен!
Това е логика.
Пак срещаш двама човека - чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
- Па, е*а ли му майката, ти съвсем ме обърка...
- Ето това е вече философия!
10
Според индийските обичаи, като се разведох изтрих червената точка от челото си и по пътя на логиката на светофара сложих зелена...
4
- На колко години сте?
- На 22.
- Какви са вашите силни страни?
- Логиката.
- Как се виждате след 5 години?
- На 27.
9
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Изпит по логика в университета.
Професора пита:
- На борда на самолет има 500 тухли, една тухла изпадна от самолета. Колко тухли са останали?
- Лесно е! 499! - казал студента.
- Браво! Следващ въпрос - "Как да сложиш слон в хладилника в 3 стъпки?"
- 1 отваряш хладилника, 2 слагаш слона, 3 затваряш хладилника.
- Браво! "Как да сложиш елен в хладилника в 4 стъпки?"
- 1 отваряш хладилника, 2 вадиш слона, 3 слагаш елена, 4 затваряш хладилника.
- Браво! - казва професора.
- Следващ въпрос - "Царя Лъв има рожден ден, всички животни са дошли на рождения му ден, освен 1. Кое е то?"
- Елена, той още е в хладилника. - отговорил студента.
- Браво! Следващ въпрос - "Може ли бабичка да премине през блато с крокодили?"
- Може, крокодилите са на рождения ден на лъва.
- Браво! - казал професора.
- И последен въпрос - "Бабата премина през пустото блато ама все пак умряла, от какво?"
- Ъъъ! - замислил се студента.
- Потънала е?
- Не! Върху нея падна тухлата от първия въпрос! На поправка!
19
Ако в спор с жена, си въоръжен само с логика, факти и здрав смисъл... загубен си, приятелче...
10