Вицове за кметове
В тази категория има 318 вица, разпределени в 22 под-страници.
Кмет:
- Какъв подкуп? Подариха ми картичка! Мека, зеленичка... Сто години Бенджамин Франклин!
В едно затънтено, руско село, разлепили афиш:
- БАБА ДАВА НА ВОЙНИКА.
Шведски с*ксуален филм.
Неделя 20:00 ч., салона на читалището.
Неделя 20 ч. киносалона препълнен. Излиза кмета и казва:
- Има няколко неточности относно филма. Първо филма не е с*ксуален, а социален. Второ филма не е шведски, а съветски. Трето името на филма е сгрешено, истинското заглавие е "БАЛАДА ЗА ВОЙНИКА!"
В зимно време да не си майка на кмет!!!
Сняг се сипе на парцали, Фандъкова си мисли, че е кмет на остров Бали.
Тихо се сипе третия сняг,
буря връхлита пътища пак.
Снежко затрупа всичко навън,
кмета тревожно тръска глава:
- Как е възможно, що е това?
Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази
В едно село били много набожни. Когато жените изневерявали на мъжете си отивали при местния поп да се изповядат като казвали паролата:
- Отче, подхлъзнах се, моля опрости греха ми!
От мъжете в селото само попът и кметът знаели значението на паролата. Но една зима попът се споминал и на негово място изпратили друг. В края на първия си ден, след като опростил греха с подхлъзването на множество жени, попът отишъл при кмета и го помолил да опесъчи улиците, защото жените цял ден са се подхлъзвали. Кметът започнал да се смее, но за малко да припадне като чул попът да му казва:
– Ти се смееш, кмете, но твоята жена днес три пъти се подхлъзна, ще се потроши, бре!
Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил. Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се. Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки са срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На вас разговорът ще ви струва 4 лева и 60 стотинки.
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?! Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в ад. Таксуването ѝ е като за вътрешен разговор.
- Докторе, искам да ма заразиш с неква... ама много страшна венерическа болест!!!
- Ти добре ли си бе?!
- Глей ся... ти като ма заразиш мене, аз ше зараза жената. Жената ше зарази попа - попа попадията, тя пък кмета, кмета - кметицата, пък кметицата - горския... шъ ми бие той кучето, мамка му дее*а...
Един изтерзан от дупките по улиците, калпаво направените тротоари и др. неуредици гражданин отишъл в общината, почукал на вратата и попитал:
– Извинете, трябва ли ви кмет?
– Не.
След това мъжът отново почукал и попитал:
- Извинете, все пак не ви ли трябва кмет?
– Не.
- Добре де, за какво го държите тогава?
Кметът на един голям наш град обявил награда от 1000 лв., ако някой очисти града от хилядите цвъкащи гълъби. Дошъл един възрастен пенсионер, отворил едно сандъче и от там излетял голям син гълъб - увлякъл всички със себе си и градът се опразнил. След седмица кметът връчил с тържество наградата на старчето и тихо го попитал:
- А бе, деденце, да ти се намира и голям син циганин?
У едно село са води предизборна кампания на кандидат кмета. Събрал селяните на сред село и взел да им обещава.
- Я, за 1 година ви обещавам, че ша ви подигнем пенцията с поне 100 лв. ша намалим цените по кръчмите, нема да има циганье да краднат, селото ша е чисто и ша е китно и нема да има второ такова.
В това време бай Петко дигнал ръка из навалицата.
- Кажи бай Петко!? - рекъл кандидат кмето.
- Е па я сакам да те попитам нещо, младеж. Кажи ми, моо ли като станеш кмет я да доо те така с две шепи и да те фанем за м*дете?
Едри капки пот избили по баките на кандидат кмета Стамат от неудобният въпрос, обаче решил да запази самообладание и да прояви чувство за хумор и рекъл:
- Що бе бай Петко?
- Що като станеш кмет сички ша та фанат за уя и за мене нема да има место!
Предстоят избори. Пешо, партийния секретар казва на жена си:
- Отивам на събрание, ще избираме кандидат за кмет. Ти през това време да си наготвила. Като се върна, първо ща бия, после ща е*а и накрая ще вечеряме.
Жена му го пита:
- А ми как ще избирате?
Пешо:
- Ще си мерим ония работи, и на който му е най-дълъг него ще изберем...
Връща се Пешо след 2 часа.
Жена му го пита:
- Избрахте ли?
Пешо:
- Избрахме, Иван.
Жена му:
- Що Иван бе, Киро нямаше ли го?!
Пешо:
- Аз нали ти казах, че първо ща бия, ма....
Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…
В едно село купили трактор. Той бил гордостта на селото. След като орал два дена с трактора селските ниви, на третия ден Бай Петър тракториста го обърнал в блатото, понеже бил пиян и трактора потънал. Събрало се цялото село начело с кмета и седнали да мислят наказание за Бай Петър. Пръв станал най-коравия в селото – Крум Ковача и казал:
– Предлагам, да го хванем, да го вържем на мегдана и да го е*ем всички поред. Да го разцепим като диня! Да му скъсаме г*за! Да му е за урок!
Станал кмета и казал:
– Не става Круме! Това и аз го премислях като вариант, но не става. Ще вземе да се обиди, да го приеме прекалено лично, да ни се разсърди и да си тръгне от селото… А ни е само един тракториста. Не става, други предложения?
Станала леля Мара и казала:
– Предлагам да го глобим. Такава глоба да му треснем, свят да му се завие…
– Не става! Той няма пари за ракия, каква глоба! Ще вземе да си тръгне и после какво, само един ни е…
Пак станал Крум Ковача:
– Аз предлагам, все пак да му пръснем г*за, да го разцепим, като хастар да го разпорим и да цъфне кат майска роза отзад…
– Стига бе Круме, ще вземе да си вдигне чукалата. Не става, казах ти вече, тракториста ни е само един. Кой ще оре после?
Станал кръчмаря и казал:
– Предлагам да му хвърлим един бой! Ама, да го разсипем от бой…
– Не става бе, ние хубаво ще го набием, ама ако след това си тръгне? После какво, не става и така!
За трети път станал Крум Ковача:
– Тогава, предлагам да на*бем овчаря, ама да му съдерем г*за от е*ане. Да го отпорим мъжката, да му скъсаме халката…
Настъпила гробна тишина. Всички гледали ту Крум Ковача, ту кмета с недоумение…
– Хубава работа бе Круме! И защо овчаря? Той какво общо има?
– Нищо общо няма, ама поне имаме двама овчари…