По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.

Добавен преди 6 години 25

Взех да се моля на Господ да ме прибере, след като жена ми чу да се моля на съседката да не се прибира при мъжа си.

Добавен преди 6 години 6

И както би казал Господ:
- Честит празник, ребра адамови!

Добавен преди 6 години 8

Агенция “пътна инфраструктура” се надява да сте силно набожни и ви пожелава Господ да ви е на помощ!

Добавен преди 6 години 9

Говорят си двама депутати:
– Отказвам се! Излизам от листата и въобще – край с политиката!
– Ти луд ли си, колега? Какво ти става?
– Страх ме е! Изглежда има Господ и ми дава знамения, че е време да си платя за гяволъка!
– В смисъл?
– Миналия месец катастрофирах с мерцедеса на същия път, дето от 5 години обещавам да се асфалтира и попаднах в реанимацията на същата болница, за която от 10 години обещавам основен ремонт…
– Съвпадения, колега!
– Съвпадения, ама от 15 години съм обещал нова морга и крематориум!

Добавен преди 6 години 9

Жена крещи истерично на мъжа си.
Той спокойно:
- Само едно не ми е ясно. Как от едно ребро Господ е успял да направи високоговорител?

Добавен преди 6 години 11

И видя Господ, че Адам ходи умислен и самотен и му рече:
- Искаш ли да ти сътворя другар, ще се казва "жена", тя ще те слуша, тя ще ти готви, ще те утешава, ще те обича, ще ти бъде компания в самотните нощи, само, че ще трябва да взема от теб, един крак, едно око и един бъбрек.
- Господи, а не мога ли да мина по-тънко, например само с едно ребро?
- Може, въздъхна Господ и създаде съвременната жена.

Добавен преди 6 години 4

Един адвокат умрял и застанал пред Свети Петър, а той:
- Човече, ти не си за Рая!
- Къв си ти бе? Ти трудов договор имаш ли? Социална осигуровка? Декларация за доходите давал ли си?
Отишъл Свети Петър при Господ:
- Господи, един не е за тука, но ми иска трудов договор за изпълняваната длъжност, такова нещо имам ли?
- Какъв е този?
- Адвокат.
- Пускай го, докато не се е сетил да ми иска акт за раждане!

Добавен преди 6 години 10

Съществува легенда, според която в стари, престари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и казал:
- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:
- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала. Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.

Добавен преди 6 години 21

Успокоение:
- Господ не дава големи цици на онези жени, които могат нещо повече!

Добавен преди 6 години 10

- Какво казал Господ като направил втория циганин?
- Да му е*а майката, пак го препекох.

Добавен преди 6 години 19

Седят си на село баба и дядо и пишат писмо на Господ:
- Господи, молим те, изпрати ни 1000 лв., да си купим дърва и въглища, че умираме от студ.
Вързали писмото за един балон и го пуснали да лети. Балонът паднал при едни катаджии наблизо, те прочели писмото, съжалили старците, изтръскали джобовете и събрали 700 лв. Занесли ги на хората, но след няколко часа пак балон с писмо:
- Господи, благодарим ти за парите, но много те молим, друг път не ги изпращай по катаджии, че донесоха само 700.

Добавен преди 6 години 10

И след месец, когато по дланта му излязоха мазоли, Адам застана пред Господ и... забележете - ребром постави въпроса за създаването на Ева.

Добавен преди 6 години 4

Жена ми е изпратена от Господ. Само не знам заради кои грехове.

Добавен преди 6 години 9

1. Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.
2. Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.
3. Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.
4. Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.
5. За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.
6. Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.
7. Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.
8. Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.
9. Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.
10. Където има брак без любов — там има и любов без брак.
11. Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.
12. Най-празният от нашите дни е ония, в който не сме се смели нито веднъж.
13. Не гребенът реши главата, а времето.
14. Никой не е по-силен от слабостите си.
15. Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.
16. Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.
17. Обичай ближния си, но остави жена му на мира…
18. Покаянието на лицемера е също така лицемерие.
19. Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.
20. Прекалено дългата почивка е ръждясване.

Добавен преди 6 години 7